13_big
domains_pages_6_1900645142teteven FB
teteven3001131

Град Тетевен (около 12 000 жители, 425 м н.в.) се е сгушил между Тетевенския Балкани Васильовската планина , по протежение на р. Бели Вит. Този район е обитаван от дълбока древност. Измежду първите е тракийското племе серди. Най – старото писмено сведение за Тетевен е от 1421 г.
В Средновековието е строен манастирът “Св. Илия” и до 1930 г. там е пазен кръст- художествена изработка – дар от цар Иван Шишман. Сега е в Лондонския музей. Вероятно селището се е появило край манастира през XIII – XIV в.
В периода на османско владичество тетевенци имат задълженията и правата на “войнуци” (охранители на пътища в планината с привилегии при плащане на данъци). Жителите на околните селища са насила помохамеданчени, но Тетевен е опазен от духовното насилие. Хайдушките чети на Костин, Дели Пало, Данчо и Ангел войводи бранят християните. През 1801 г. кърджалии опустошават града, избиват половината от жителите.
От 3000 къщи остават само четири. Тази трагедия спъва за десетилетие развитието на Тетевен. Но будните занаятчии възкресяват старата слава на града, търговците му стигат до Букурещ, Брашов, Виена, Солун, Анадола (60 от жителите му станали хаджии – посетили Божи гроб).
През Възраждането Тетевен се пробужда за духовна и политическа свобода. Новопостроени църкви и училища, съхраняват и обогатяват българското самосъзнание. През 1872 г. Апостолът Левски създава един от най – многочислените тайни комитети. Оглавяват го двамата най – видни и влиятелни чорбаджии Станьо Врабевски и Петко Милев – Страшния. Често идва и Димитър Общи – организиратор на обира на турската поща в Арабаконак, причина за последвалите трагични събития – разгромяване на революционната мрежа, обесването на В. Левски и потушаване на Априлското въстание. Само на 15 км от града в м. Костина – с. Рибарица е лобното място на Георги Бенковски, един от водачите на въстанието, станал жертва на предателство. Свободолюбивия дух отвежда тетевенци в четите на Христо Ботев, Панайот Хитов, в опълчението по време на Освободителнта война.
След Освобождението градът става привлекателен за туристи. Великият Вазов възкликва “Ако не бях дошъл в Тетевен, и аз щях да бъда чужденец за майка България.”
Знание за миналото и исторически реликви се съхраняват в Градския исторически музей (пл. “Сава Младенов”, тел. 0678/ 20 05, раб.време от 09.00 -12.00 и от 14.00 -17.00ч., през лятото без почивен ден).
Най – старият манастир “Св. Илия”, по чудо оцелял в трагичната 1801г. е строен прeз XIV в. и е книжовно средище. През ХVІІІ в. е разграбен и опожарен, запазена е само църквата – ценен паметник на българската архитектура, реставрирана през 1869 г. Впечатлява с размерите си и с двете камбани, ляти в Москва. Амвонът с дебърска дърворезба, а иконостасът е дело на тетевенски резбари. Иконите са истински произведения на изкуството. Сред зографите е името на Иван Доспевски, брат на възрожденския художник Станислав Доспевски.
Оцелелите през 1801г. Бобевска, Туйкова, Хаджи Иванова (със скривалището на Левски) и Йоргова къщи днес са уникални образци на тетевенската балканска къща. Венецът от Старопланински върхове – Петрахиля, Трескавец, Острич, Червен, Хайдушка поляна – прави Тетевен един от най – живописните български градове.